"Излишните" пари на българите надхвърлиха 61 млрд. лева
В сложната 2020-а година спестяванията на българите поставиха абсолютен връх. Депозитите на семействата в банките са се нараснали с съвсем 10 % и за първи път в историята на страната са надхвърлили 61 милиарда лв., демонстрира статистиката, водена от Българска народна банка. За съпоставяне сумата е 52% от всички артикули и услуги, които стопанската система на България е произвела през предходната година (т.е. парите на жителите в банките са колкото половината от брутния вътрешен продукт). Нещо повече, данните на Българска народна банка разкриват, че спестяванията на хората освен не престават да се увеличават, само че даже порастват с по-високо движение от преди рецесията. Какви са аргументите за тази рекордна пестеливост - във времена на пандемия и на тежки социално-икономически проблеми? Експертите на финансовия портал " Моите пари " изясняват феномена, като подчертават - това, че вложенията в банките се усилват, не значи, че сме станали по-богати.
" Изминалата 2020 година беше белязана от събитие от типа, който икономистите назовават „ черен лебед “ - тъй като е прекомерно рядко, непредвидимо е и идва напълно ненадейно. COVID-19 докара освен до рецесия в международните стопански системи, само че и промени напълно нашите привички. " Отлагане на разноските за настоящо ползване и невъзможността да се подхващат пътувания и екзкурзии се смятат за основни причини за възходящите размери привлечени средства в банковата система ", показват анализаторите. Страхът от загуба на доходи кара семействата да бъдат изключително внимателни във връзка с харчовете си и ги тласка да заделят " бели пари за черни дни ". И тъй като времената са несигурни, болшинството българи избират да вложат средствата си в банка, вместо да търсят метод да ги усилят - да вземем за пример да влагат в акции или в някакви фондове.
Всъщност феноменът не е единствено български - данните на Европейската централна банка разкриват, че депозитите порастват и в страните от еврозоната. Ръстът на спестяванията в другите страни варира, като зависи от разнообразни фактори: предприети държавни антикризисни ограничения за справяне с следствията от кризата; навици и нрав за икономисване на населението; ниво на приходите и възможност за заделяне на средства, наличен приход и други, разяснява Десислава Николова от " Моите пари ".
Спестявания на семейства и НТООД* в края на декември
Година
Ръст на годишна база
2017 година
5,4%
2018 година
7.5%
2019 година
8,0%
2020 година
9,7%
* НТООД ( нетърговски организации, обслужващи домакинствата) - синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове и други.
Близо до нулата
През последния месец на предходната година междинният лихвен % за новопривлечени срочни депозити на домакинствата е бил непосредствен до нулата - 0,14%. При тези равнища доходността има малко значение - в случай че допреди няколко години размерът на лихвата беше водещ фактор за избор, в този момент потребителите търсят удобство и гъвкаво обслужване и от ден на ден ще се ориентират към " цифрово икономисване " - т.е. разкриване на депозит през компютъра или телефона, прознозира Десислава Николова.
" Изминалата 2020 година беше белязана от събитие от типа, който икономистите назовават „ черен лебед “ - тъй като е прекомерно рядко, непредвидимо е и идва напълно ненадейно. COVID-19 докара освен до рецесия в международните стопански системи, само че и промени напълно нашите привички. " Отлагане на разноските за настоящо ползване и невъзможността да се подхващат пътувания и екзкурзии се смятат за основни причини за възходящите размери привлечени средства в банковата система ", показват анализаторите. Страхът от загуба на доходи кара семействата да бъдат изключително внимателни във връзка с харчовете си и ги тласка да заделят " бели пари за черни дни ". И тъй като времената са несигурни, болшинството българи избират да вложат средствата си в банка, вместо да търсят метод да ги усилят - да вземем за пример да влагат в акции или в някакви фондове.
Всъщност феноменът не е единствено български - данните на Европейската централна банка разкриват, че депозитите порастват и в страните от еврозоната. Ръстът на спестяванията в другите страни варира, като зависи от разнообразни фактори: предприети държавни антикризисни ограничения за справяне с следствията от кризата; навици и нрав за икономисване на населението; ниво на приходите и възможност за заделяне на средства, наличен приход и други, разяснява Десислава Николова от " Моите пари ".
Спестявания на семейства и НТООД* в края на декември
Година
Ръст на годишна база
2017 година
5,4%
2018 година
7.5%
2019 година
8,0%
2020 година
9,7%
* НТООД ( нетърговски организации, обслужващи домакинствата) - синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове и други.
Близо до нулата
През последния месец на предходната година междинният лихвен % за новопривлечени срочни депозити на домакинствата е бил непосредствен до нулата - 0,14%. При тези равнища доходността има малко значение - в случай че допреди няколко години размерът на лихвата беше водещ фактор за избор, в този момент потребителите търсят удобство и гъвкаво обслужване и от ден на ден ще се ориентират към " цифрово икономисване " - т.е. разкриване на депозит през компютъра или телефона, прознозира Десислава Николова.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ